Приятели — Добри Немиров
Теми: класика
Початок
Всеки е имал между близките си приятели един най-близък, с когото е делил всичкото си свободно време. Нещо повече — когато настъпваше вечерта и ние с Коста трябваше да се разделим, аз си казвах: „Баба уж думаше, че летните дни били големи, а то, поиграеш малко, и мръква“. Така беше с Коста тогава. Времето не ни стигаше. Дори когато разговорите ни се свършваха и ние потъвахме в мълчание, пак беше добре. Тогава мълчахме, но мълчанието говореше с нас… Ала когато мръкнеше и ние трябваше да се разделим, веднага събуждахме в душите си жаждата за идващия ден, придружена с истинско нетърпение.
Но днес сигурно има нещо неприятно. Току-що съм се нахранил и търкам едно орехче о белия камък до оградата,…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.