Григорий Калистратов — Добри Немиров
Теми: класика
Початок
Никога животът на човека не върви като по вода — така и с мене беше, макар и да имах за покровител най-силното нещо в света — младостта. Всичко беше хубаво — и игрите, и песните, и дългите пътувания из околностите, и дните, и нощите… Не беше хубаво в училището, и то само в час по български език.
Трябва да познавате Григорий Калистратов, за да разберете защо бях недоволен от неговия предмет. Той никога не оставаше доволен от знанията ни. Според него ние бяхме „тъпаци“, „бунаци“, напразно сме ядели хляба на бащите си и много още думи, които ни унищожаваха съвсем.
— Казвам ви хей! — се провикваше той в минути на избухване. — Урока ще разправяте като молитва! Ръцете — на чина, лицето — право към…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.