При господин Тифенбах — Добри Немиров
Теми: класика
Початок
За да отидем по-скоро на Дунава и се гмурнем във водата — както правехме всеки ден лете — за по-лесно, минахме по тясната уличка край старата гимназия и се спуснахме надолу към брега. И всеки ден с мене ставаше едно и също нещо — погледът ми се спираше на една стара фирма и прочиташе: „Алфред Тифенбах — комисионер-експедитор“ — а след това името Тифенбах се повтаряше в главата ми най-малко хиляда пъти. Това име вече знаех не само наизуст, но бях запомнил и петната на старите букви на фирмата, та можех дори и да кажа на колко градуса е наклонът на самата фирма. Разбира се, както си му е редът, когато минавахме край кантората, трябваше, просто като по заповед, да надникнем вътре, да изревем…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.