Гълъбът на прозореца — Йордан Йовков
Теми: класика
Початок
С трион в едната ръка (той го държеше тъй, като че ей сега ще почне да реже) и с брадва, преметната на другата, чичо Митуш заоглежда салкъма пред господарската къща. Голямо дърво ‒ черен дебел дънер, черни дебели клони, нагърчени, извити, а над тях, на купчини, на купчини, изрядко, както е у остарелите дървета ‒ млади зелени листа и бял цвят. Припичаше слънце, около миризливите бели цветове бръмчаха пчели. Чичо Митуш мина от другата страна и пак дигна очи.
‒ Ще глътнеш дървото, ей! ‒ обади се отзад Галунка и високо се засмя. Тя се смееше понякога тъй ‒ от сърце, радостно. Очите ѝ тогаз светеха и на едната ѝ буза се явяваше трапчинка. ‒ Какво си се загледал в салкъма, чичо Митуше? Какво ще…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.