Обида — Добри Немиров
Теми: класика
Початок
Вуйчо Борис се женеше. Сватбата трябваше да стане у дома на невястата. Този ден беше един от най-радостните дни. Моят обичан вуйчо днес ставаше причина едно момиче на име Ганка да ни стане роднина. Ето че и ние си имаме роднини най-после. Когато приятелите ми говореха за роднините си, аз разбирах, че се родят почти с половината град. А аз, освен дядо, леля и вуйчо Борис не можех да посоча никого. Много мъчно ми беше, че и тук трябваше да не бъда от първите.
Но ето, че вуйчо ще има невяста! Аз вече знаех как ще й викам и вярвах, че ще й е много драго, когато ме вижда. Тя беше тънка, кръшна, с бледно лице и едва заруменели бузи и с очи, които обичат всичко. С тия очи тя погледна и мене преди…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.