Иди му се надявай — Алеко Константинов
Теми: класика
Початок
Етюд
... Най-сетне, макар и самоубийца, дадоха разрешение да го погребем на Орландовци. И погребахме го.
Бедният Горан!... Какви тъжни мисли ни навяваше печалният край на обичния другар!...
Отиде в черната земя този, чийто живот бе едно чисто, бяло поле, върху което никакво пятно не се лепна. Скромен до наивност, наивен до глупост, той прекара живота си с еднообразието на пустинник, със спокойствието на философ, в непорочността на девица. Ний го обичахме. Обичахме го за това, защото не резонираше и в никой случай не натрапваше другиму своите житейски правила и не осъждаше ония, които се отклоняваха от тези правила. Той проживя до последния си час все тъй равно и гладко, без бури, но и без…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.