Отмъщение — Добри Немиров
Теми: класика
Початок
В нашето семейство от време на време ставаше нещо, което не можех да разбера. Когато най не очаквахме, баща ми се явяваше в къщи страшно ядосан. Той сядаше на софрата навъсен, мълчалив, с искрящи очи и лице, съвсем изгубило кръвта си. Изглеждаше тъй, че трябваше само една малка закачка, за да избухне и да направи бог знае какво из къщи. Затова и никой нищо не му казваше. Знаеше се, че сам той ще си разкаже.
Мама шеташе около софрата, мълчеше и не го поглеждаше, а дядо бърбореше що трябва и не трябва, само да наруши бодливото мълчание, легнало с всичката си тежест върху душите ни.
Ние се нахранихме много бързо. Хапките се нижеха, без да усетим сладостта им, и така се дръпвахме настрани един…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.