Моят дядо — Добри Немиров
Теми: класика
Початок
Много пъти ми се е случвало да разказвам за моя дядо и все пак мисля, че не съм казал най-важното за него. Всъщност, дядо е нещо много по-сложно, отколкото можете да си го представите, когато го виждате да крачи с тънките си дълги крака из улицата. Не е като всичките. В него има и радост, и скръб, и злоба, и доброта, и хитрост, и наивност — всичко в двойна мяра. Липсва му само разумността и мъдростта на хората от неговата възраст.
— О, мамо, я виж дядо носи пъпеш! — викам аз, като го посрещам на вратата, зарадван до скачане. Едва съм изразил възторга си, и той, кипнал изведнъж, дига нагоре пъпеша и силното пльосва о земята. Картината на пъпеша ви е ясна.
— На` ти пъпеш — яж! — сподавено…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.