Мечтател — Йордан Йовков
Теми: класика
Початок
Като се пазеше от слънцето, гологлав и по чехли, началникът на пощенската станция Боянов тръгваше най-напред надлъж из пруста, слизаше след това под сянката на акациите на двора и, все тъй бавно и с ръце отзад, продължаваше да се разхожда. Това беше една обиколка, която той, също като затворник, повтаряше по стотина пъти на ден. Станцията ‒ малка крайгранична станция ‒ заемаше едното крило на селския хан, наречен от стопанина му с примирителното име „Международна странноприемница”. Все пак тая сграда беше нова още и, боядисана бяло и зелено, изглеждаше твърде приветлива.
Когато Боянов достигнеше противоположния край на хотела, мъчно можеше да се удържи там и като излагаше на слънцето…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.