Листата — Елин Пелин
Теми: казки, дітям
Початок
Една сутрин кичестата липа в гората се пробуди изтръпнала от студ.
— Какво ли е станало? — помисли тя и разгледа наоколо.
Първите лъчи на слънцето се мятаха през високите върхове и падаха върху гората. И цялата гора изглеждаше сребърна и блещеше, блещеше.
И листата на липата бяха сребърни и също блещяха.
Беше тихо, тихо. Нищо живо се не обаждаше. Само близкият поток шумеше и водите му бягаха надолу, бистри и студени.
— Какво има? — пошушна липата.
— Слана, студена слана падна нощес — обади се един лист. Той искаше да каже още нещо, но се отрони и бавно падна.
Липата чу въздишката му. Скоро след това падна друг лист. По него друг…
— Листенца, какво правите?… Стойте! Защо падате?
— Сбогом, сбогом,…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.