Случка в гората — Елин Пелин
Теми: казки, дітям
Початок
Отдавна пладне е минало. Гората мълчи и лениво дреме под душната омара. Наоколо е всичко тихо.
В тия сънливи часове из храстите иззад дърветата, от разни пътечки, един след друг изскочиха като че ли из земята седем сиви зайци и се спряха на горската полянка до една млада липа. Отведнъж като по команда те клекнаха на тревата, с ушенца предат, с оченца насам-натам гледат и слава богу сѐ свои виждат: бащи, деди, братя — кавга няма да има.
Скок-скок, хоп-хоп, наобиколили липата. Гледат там заица със зайченце.
— Откъде си, стринке?
— Откъдето са всички зайци — оттам съм и аз: я от храст, я от хралупа, я от някой дол дълбок…
— Да се понахраниш ли тръгна?
— Е, да се понахраня. Аз бих потърпяла, но…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.