Аскерска въздишка — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
От казармения двор
аз жадувам твоя взор,
твоя взор на самодива,
кат вермута що опива.
От казармения двор,
през високия стобор,
скрит във чизмите си тежки,
шепна си молитви жежки.
И очаквам вечно аз
твоя взор и твоя глас,
дивна, модроока Флора
моя свидена изгора.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.