Вид на хоризонта — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Край небето облаци набрани
над пространното море висят,
техний образ, сенки, очертанье
погледа неволно ми пленят.
Те се мърдат, зимат мълчишката
се по-нови форми, вид и шар,
като че по тях играй ръката
на невидим исполин — зидар.
Ей на: върхове, скали, долини.
Същите!… Сърцето ми трепнй…
Аз посочих небесата сини —
„Вижте, рекох, Стара планина!“
„Florio“, 1884
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.