Под есенното слънце — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Сняг се белее по планините,
ниско там нейде висят мъглите.
Небето синьо — дълбоко море…
Есенно слънце грее отгоре.
Есенно слънце — есенна рдост…
Земята влажна тръпне от сладост.
Цветя есенни в полето сиво
смеят се болно, гледат страхливо…
В широки друми пътник пътува —
дето летува, там не зимува:
черен работник търси утеха —
домашен огън под родна стреха.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.