В тъмницата — Димчо Дебелянов
Теми: класика
Початок
О, неволя — да крееш
на неволите раб,
да възпламеняваш и тлееш —
ту всесилен, ту слаб.
Тук обжегнат от зноя,
там помръзнал в студа,
надломяван от своя
и от чужда вражда.
Да тъгуваш по скрити,
неизгрели слънца,
сам понесъл тъгите
на мильони сърца.
Като воин в тъмница
да не можеш — пленен,
да развържеш десница
в гняв безумно-свещен.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.