Сънят на поточетата — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Спят в усоите планински,
като мънички деца,
вледенелите потоци
с белосребърни лица.
Тъмните гори ги пазят
и им пеят нощ и ден,
сутрина над тях високо
облик спира се румен.
— Тихо! — шепне планината. —
Нека спят децата мои
и пазете да не влиза
вятър в тъмните усои!
И сърните диви, плахи,
леко бродят окол тях,
веселите самодиви
спират кръшния си смях…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.