Глухо шушнат си горите — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Глухо шушнат си горите,
песен в тях не чуй се веч,
пойни птички отлетяха —
отлетяха надалеч.
И небето ни поглежда
без усмивка, дъжделиво.
Мрат листата и се ронят —
И се ронят мълчаливо.
И земята Слънчо златен
не зарадва, не съгрея.
Ах, сърцето му изстина —
му изстина къмто нея!
Вятър тихо тананика
песни жалостни, есенни,
врани грачат над полята —
над полята покрусени.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.