Елегия на литератора — Димчо Дебелянов
Теми: класика
Початок
Душа, душа, осъждана на честа карантина,
на пирове посрещана със присмех и
трохи.
Ти чиста бе кат росния и светъл дъх
на крина,
но щедро те попръскаха рой псета и мухи.
И днес с една бакалница стоиш ти
смъртно плаха —
откъснат лист от книгата на гордата
печал —
и чакаш ред до мазните теглилки на
тезгяха
да свият в теб… вмирисан
кашкавал!
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.