Жетва — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Ниви вече пожелтяха,
златна жетва приближи,
пълни класове узряха,
ей светулка се яви.
Млади, спретнати жетварки
с изглед радостен и леп
зеха сърпе, паламарки
да си жънат златен хлеб.
Жънат, пеят и снопове
лягат, трупат се навред,
а под сенки орехови
спорен чака ги обед.
Вечер с песни, с хороводи
си почиват от трудът.
Зора пукне, ден ми доде,
сърпе грабят и вървят.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.