Веят ветрища — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Лето, лето!…
Над полето
слънце спрено,
нажежено
сипе лъчи
огън-жарки
над главите
на жетварки.
По полето
нажежено
ниви златни
се люлеят —
като море
позлатено.
Тук се чуй —
коса звънти,
тамо песен
проехти.
И кипи
труд упорно:
моми жънат
неуморно,
дорде слънце —
цар небесни —
се наслуша
тъжни песни
и умори си
очите,
и прибере си
лъчите,
и далече
то избяга,
и отиде
да си ляга!
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.