Абсурд — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
Моралът — тази улична клюкарка,
префинен лицемер, развратно старче,
моралът днес, о хубава другарко,
по тебе речника ще си похарчи.
Вървяла си из кривата пътека!
Край тебе кал и тягостни тъми!
И обществото вече като „лека“,
уви, започнало да те клейми.
Какъв абсурд! Заблуда чудновата!
Че кой ще ти повярва тез лъжи!
Не може лека ти да си, когато
златото на баща ти тъй тежи.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.