Боровият лес — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Сняг над него. Но той пак зелен е —
боровият лес. Мрази го зима,
летен жар гори го — той не вене,
равнодушно вихрите приима,
плащът му смарагдови не пада —
поздрав, горо млада!
Сняг над мене. Но сърцето — жарко.
Не убиват ледните фъртуни
туй, що в мен е вечно, що е ярко,
ни в душа отзивчивите струни:
в глъбините й още пролет влада —
поздрав, душо млада!
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.