В правата алея — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
Сенки се преплитат в правата алея,
пустота и горест властно дремят в нея;
кат забравен воин, смъртно наранен,
тихичко умира есенният ден.
Плахо се промъква вечер тъмносиня,
вечер тъмносиня — скръбна монахиня.
Редом с нея стъпва в сънната гора
самотата глуха — нейната сестра…
С прясна кръв обагрен потъмнява запад,
в правата алея с плач листата капят,
плачат, че умира сетният им ден,
плачат, че умира сетният им блен.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.