Зловещо мръщи се небето… — Пейо Яворов
Теми: класика
Початок
Зловещо мръщи се небето.
лудува хала над морето,
сърдито кипнали вълни
огласят нощни тъмнини.
Живот прекършен от бедата,
скръбта немирствува в душата,
безсилен яд кипи в гърди,
език проклятия реди…
Ще грейне слънце от небето,
ще млъкне хала — и в морето,
надлъж и шир по далнини,
ще дремнат яростни вълни.
Кога ще грейне и в душата
на примирение лучата?
Съдбата ще ли отреди
покой за болните гърди?
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.