Вечер — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Ясно слънце веч преваля
тъмните гори
и небето то запаля
с огнени зори.
Дневний крясък умалява,
бяга летний пек
и дървенцата развява
ветрец тих и лек.
Птичките по-звучно пеят,
трепкат си крила,
агънцата милно блеят,
скачат по поля.
В тоя час, кога се скрива
дневната звезда,
ти излазяш по-красива
с менци за вода.
Между другите жени си
най-прекрасна ти;
те цветя са, ала ти си
роза, що цъфти.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.