Желание — Пейо Яворов
Теми: класика
Початок
Главата тегне изнурена,
в гърдите нито капка мощ;
мъгла в душата уморена
като в настъпилата нощ.
А грей замислено луната,
морето дреме, ветрец вей,
сънливо плиска се вълната
и лодка до брега люлей.
Една съблазън ме опива,
зоват ме шепотно мечти —
далеч, де никой не отива,
далеч в пустинни самоти.
И тамо — нека ме целува
лъчът на тъжната луна,
зефир коси ми да милува,
едва да ме люлей вълна…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.