В нейните обятия — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Съмна се. И тази нощ прекарах във нейните
обятия разкошни,
и спах, и на Искър слушах чаролейните
мелодии нощни.
Съмна се. Екнали на жаби, на птиците
звънливите орди;
закършил глас славей, въздуха орлиците
зацепили горди.
Усмихват се зъбери, урви и връхове —
от слънце огрени;
прозорец пропуска планинските дъхове,
с живот напоени.
И влазят при мене зарите, свободата
и горското утро,
подавам глава и здрависвам природата:
„Добрутро! Добрутро!“
Юни, Черепишки манастир
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.