Джованина — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Налей, моя bella,
мургава девица,
отдека си взела
туй страстното лице?
Слънцето ли твойта
пламенност създаде?
Морето ли свойта
игривост ти даде?
Налей, Джованино,
вакханко, наливай,
разпаляй ме с вино,
с очи ме упивай.
Дай да чукнем, мила,
звънливите чаши,
дай, да влейм жар, сила
във гърдите наши!…
Животът е скучен:
пей, лудувай, викай,
на тоз език звучен
ти ми чуруликай!
Кат туй сладко вино
сладък е, вакханко,
налей, Джованино,
пей, неаполитанко!
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.