Вест — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
Излез, девойко златокоса:
букет от черни рози нося,
напръскан с кърви и сълзи.
Излез, девойко светлоока:
аз връщам се от бран жестока —
смъртта мнозина де срази,
аз нося душетровна мъка,
цветя на вечната разлъка,
букет на бъдната ти скръб,
букет от кървави усои,
де между другите герои
умря един за теб най-скъп…
Излез, девойко свилокоса:
букет от черни рози нося,
букет — помръкнали мечти;
аз нося думите последни,
прошепнати от устни бледни,
аз нося сетното „прости“.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.