Златна пепел — Димчо Дебелянов
Теми: класика
Початок
Поведох те низ пътища потайни
на своя храм към скривания вход —
убих девствеността на свойте тайни
и поверих ти целий си живот.
И казах: — Похищавай плод след плод,
за тебе брани, никому незнайни —
на скръбна нощ под глъхналия свод,
на утрото в усмивките безкрайни.
Ела, презри мъждения и дим —
на първий жар отдай се до забрава,
и нека тъмен страх не те смути,
защото ние няма да скърбим!
— Знай, златна пепел винаги остава,
кога сред огън младост отлети.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.