Нива — Любен Каравелов
Теми: класика
Початок
(Из Яковенка)
Ниво, моя, ниво,
ниво позлатена!
Кой ще да те оре,
нивичко свещена?
Обрасла си, ниво,
с търне и буряни;
ровена, копана —
от върли душмани.
Или са те, ниво,
синове презрели,
с емижи, с черясла,
с плугът не орали?
Братя мои мили,
вий, юнаци славни!
Орете, засейте
свойта света нива!
Засейте я гъсто
с чиста света правда,
ваше дребно семе
не ще е напусто.
Света дума „правда“
ще расте, ще зрее…
Вечна му е памет,
който я посее.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.