В тъги родени… — Димчо Дебелянов
Теми: класика
Початок
В тъги родени, тъжни мрат
и упования, и вяра —
о, дни, де свършва наший път,
де тъй в безумна изпревара?
В душа ми пламък не оста,
над бездна пак стоя надвесен,
а как бе дивна пролетта,
как светла — пролетната песен!
В душа ми споменът ридай
о, плач на ангелите пленни,
а как бе дивен китний май
с потока негов бистропенни!
В тъги родени, тъжно мрат
и упования, и вяра —
о, дни, де свършва ваший път,
де тъй в безумна изпревара?
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.