Далеч — Димчо Дебелянов
Теми: класика
Початок
Далеч над мъртвите гори погледна мъртвата луна
и пред очите ми разкри скръбта на тиха равнина.
Напразно дирят път очи, напразно чака жаден слух —
просторът царствено мълчи — навеки сляп, навеки глух.
Понявга само тръпен хлад разбужда сънните треви
и някой страшен и злорад слова загадъчни мълви.
Аз дигам сепнато глава, сърце ми свиват страх и мраз.
Потръпвам, спирам се, зова и мре без ехо моят глас.
Като лампада в мъртъв храм погледна мъртвата луна —
и аз бях слаб, и аз бях сам, сред пълна с бури тишина.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.