В Помпейския музей — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
„Не бутай тоя съд — каза стражарът, —
разпукнат е… почти полуизгнил…
Чуплив е той, не бива да го барат,
най-малкий удар би го разломил.
Звънлив и як излял го бе грънчарът;
той благовонни миризми е крил,
той сладък дъх е пръскал из олтарът,
палатите е с аромат пълнил.
Но лава огнена бухна — обля го!
Не го строши съвсем, но що? Пукна го.
Не бутай тоя съд, далеко стой!“
Тогаз турих ръка до сърце близко
и, мрачен, дълго се повтарях низко:
„Не бутай тоя съд, разбит е той!“
Хотел „Диомед“
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.