Към брега — Пейо Яворов
Теми: класика
Початок
На брегове незнайни криволици смътни,
загадъчни ръмежи на вълни попътни
— и денонощен път…
Видения ту лъчезарни, ту печални,
сред брачни тържества камбани погребални
— и тътне из простора всеки кът.
На изстъплени сили мъжките размахи
и женствени възгласи, радостни и плахи,
досягат моя слух;
задавен плач на изкупителните жертви
и стонове над въжделенията мъртви
кошмарно надделяват сънен дух.
Нечуто се докосват изхабени корди,
в смирена жалост глъхнат звуковете горди —
немее чужди бряг…
Затулят се нататък корабите малки,
без диря да оставят гмежите им жалки, —
вълни се кискат глухо в своя бяг.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.