Безсънна мисъл — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Нощта царува, тихо навън е.
Улици мъртви спят запустели,
в сладка почивка животът тъне,
спят борби, грижи, ядове, цели.
Ангел небесен тих сън навява
на клепки морни, на гърди страдни;
само теб, мисъл, сън не смирява,
само ти нямаш покой отрадни.
Спи, що се риеш в бездни дълбоки?
Що будиш скърби в плесен завити?
Що буташ в сърце рани жестоки?
Що от сън дигаш змий ядовити?
Виж, навън свети месец омайни,
сладко заспал е сводът небесен.
Спи! Или фъркай в мирът безкрайни!
Що се вреш, бъхтиш в тоз затвор тесен!
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.