Ред върби — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Ред върби печални, неми,
на тях гарвани черни, големи.
Беше пролет… Тук на самота
две души доведе любовта.
Мила среща, сълзи и милувки,
клетва вечна, огнени целувки…
Сладки думи и обич, и щастие —
всичко листа спазиха с участие.
Като дойдат пак да си говорят
с радост листи всичко да повторят.
Със спомени да им сгреят блянът
да не би мечти им да увя’нат.
Цяло лято ги върби чакаха —
влюбени сърца се не върнаха…
Ред върби, печални, неми,
на тях гарвани черни, големи…
Ширно поле, тишина и сняг,
и самотен вранен грак…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.