Заник слънце — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Пускай умру, но я умру — любя.
Пушкин
Заник слънце. Но се любя още
светли блянове и майски нощи,
красотата, чарът и чудесни,
любовта с възторзите й небесни
(в тия гърди — пак трептежи пресни):
аз се любя още.
Заник слънце. Но се любя жежко
тоя свят — на плач и смях долина,
пълна с храсти и цветя градина —
на битьето нектара, пелина
(близко ми е всичко человешко):
аз се любя жежко.
Заник злънце……но се любя нежно
усмихът приветен на зората —
сънищата млади на душата,
на живота — туй море безбрежно —
бурите и песента крилата —
аз се любя нежно.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.