Егейско море — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Над тез пространства мълчаливи
духът на старината вей.
Не, божествата пак са живи
и култът им и днес живей.
Във дън морето, в глъбините,
Нептун стои в палата свой,
найади плуват по вълните,
над тях — зефири светъл рой.
Талаз ли плесне — туй е песен
от някоя сирена пак,
завей ли вятър — Еол, бесен,
на бурите подава знак.
Платно ли в морский шир се белне —
цар някой древен плува там,
делфин ли лъскав тук се стрелне,
Тритон показува се нам.
Корабе, спри! На Аполона
там виждам храма — аз съм жрец:
до мраморната му колона
ще сложа дафинов венец.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.