Преминуват годинките… — Любен Каравелов
Теми: класика
Початок
Преминуват годинките,
старото белее,
а младото расте, цъвти,
за да остарее.
Балканът е пак хубавец:
шума зеленее,
и пиленце, славейченце
сладка песен пее;
стопиле са снеговете,
тревките израсле,
припкат, скачат аганцата,
овце са напасле…
Преминуват годинките,
старото белее,
а младото расте, цъвти,
за да остарее.
Излязла е мойта майка,
на прагът седнала,
очаквала чедото си,
кам Дунав гледала…
„Де си, сине, де си, чедо!“
тъжно тя говори;
а времето приминува
и Лета жубори…
Преминуват годинките,
старото белее;
а младото расте, цъвти,
за да остарее.
Нищо не е многотрайно,
нищо не е вечно;
само теглото е дълго, —
почти безконечно.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.