Ветре, духни! — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
Ветре, духни, разхлади
потните чела!
Ветре, духни, пропъди
изпитни тегла!
Духни, ветре, към тълпата,
захар дето взема,
разхлади и тям челата
в жегата голема!
Разветрей, ти, из градини
рокличките бели,
та да блеснат пред очи ни
тез крачка дебели!
Ветре, духни из мазета
на търговци разни,
виж из тъмните кьошета
в складовете празни
има ли там захар скрита
и зехтин с варели,
па ги тихичко попитай:
откъде ги взели?
Питай дали се продава
захар десет лева,
как човек забогатява,
сал кат се прозева.
Ветре волни, духни ти
и към нея днес,
па й, ветре, обади
колко съм злочест.
1916
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.