Във всемира — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
В недрата на природата цветущи
душа ми тайни си копнежи носи.
Всяк звук и вид на тоя свят живущи
в мен дига спомени, мечти, въпроси.
И наште два живота дружно дишат,
природа моя знай, дели, тълкува,
във песните й тъгите ми въздишат,
във нейнийй шум сърце ми себе чува.
А има час — в забвенье пълно падам.
Изпитувам блаженство чудно, рядко:
не чувствам, не мисля и не страдам
и цял във нея се поглъщам сладко.
Аз дъхам с нейний доб, размесен,
в живота й разсеян из ефира,
и ставам дъх, луча, звук, струя, песен,
и дишам с битието на всемира.
Юни 1899
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.