Друшлявица — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Деня, нощя те слушам, че шумиш,
о Друшлявице хладна,
навремени като дете хленчиш,
ту смееш се, ту песен пък гласиш,
ту плачеш безотрадна.
По цяла нощ ти слушам аз шумът —
ту стон, ту смях, ту пенье, —
но скръбните ти ноти по̀ пленят,
вълнуват ме, душата ми дробят,
накарват я да стене.
Възкръсват спомените сладки пак,
и прежните страданья,
и болките, останали без ляк…
И много, много спомня в нощний мрак
мечти, тъги, названья…
И плаче тя… И твоят шум тогаз
плач непрекъснат бива
и сладко е, че в тоя тежък час
поне една душа й се откликва с глас —
дели скръбта й жива!
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.