Енигма — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Ту празничен пир, ту голгота,
долина на плач или песен,
аз често се питам унесен:
какво е туй нещо живота?
Попитах служителя божий,
— Живота? Към вечния друм е! —
Безверник обади се тоже:
— Живота? Един празен шум е!
Отшелника питах — той рече:
— Живота? Вертеп е на злоба. —
— А грухналий старец отсече:
— Предверие само на гроба.
Обърнах се аз към мъдреца,
на всичко постигнал конеца.
— Животът — каза той в смущенье —
загадка е страшна за мене.
— Любов е! — извика младежът
залюбен, — небе е лазурно! —
Поетът: — Море е той бурно,
на страсти могъщи кипежът!
Друг рече: — Живота наш тук ли?
Верига от мъки, теглило! —
Попитах детенцето мило —
то рече: — Игрици и кукли.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.