Дворът ни — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Виждам го сега. Там пее
чучурчето ден и нощ.
Гранки клати, зеленее
люлеката — мила йощ.
Из попуканите плочи
са израснали треви,
баричката тихо клочи,
вечно нещо си мълви;
чемширите бухлати
мъдрят се покрай зидът,
там на пейката е тате,
цял забулен във димът
на чибука. Гъсти вежди
тулят строгия му взор,
мъж калён в беди, премежди,
скъп на смях и разговор.
Мил деспот и раб послушен
на дълга и на честта,
във гнева — вулкан отпушен,
в благ час — цяла доброта.
Пуши той замислен. Бръчки
по навъсено лице.
В къщи викове и глъчки,
тропот, крясък, бой с ръце.
Челяд бясна там лудува
в буйни разпри и игри…
Но внезапно вик се чува:
„Мирно стойте, маскари!“
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.