Видения — Пейо Яворов
Теми: класика
Початок
Небе — куршумена безкрайност — отразено
през ледена кора в куршумени води.
Самотен коленичил на леда, смутено
през него гледам аз: ни слънце, ни звезди, —
ни ден, ни нощ, — безцветян здрач — мъгла. Безцветни,
край отражението мое сенки рой
минуват и не спират: сенки мимолетни,
залутани безцелно, жадни за покой.
Аз виждам своя образ там: изпод водите
държат подводни храсти в кървави бодли
челото изранено. Съскащи и зли,
през моите уста на хаоса змиите
подават сноп езици. Камък там лежи,
и камък остър на гърдите ми тежи.
Не съм аз там — не съм това — не съм!… Безцветни
край сянката ми шетат сенки рой,
залутани безцелно, жадни за покой…
Минуват сенки: в погледите мимолетни
и съжаление и уплах се чете.
Минуват,…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.