В кафенето — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
На Сашо
Навънка стотици камшици
разплюскал е вихър проклет
и белите светли мушици
се гонят и стелят навред.
— Ела, о другарю, и ти,
тук печката буйно пламти,
тук няма ни вихър, ни лед,
тук има кафе с табланет!
Ела, вледенен пилигриме,
другарски тегла да делиме!
Ела и снеми си хомота,
забрава за миг потърси,
макар че над нази живота
кат меч безпощаден виси,
макар със жестока съдба,
сразени в неравна борба,
да гинеме в своя разцвет…
Ела на кафе с табланет!…
Влезни, вледенен пилигриме,
приспи си тъги негасими!
Плюни на мечти и надежди,
на минали хубави дни,
дигни тез надвиснали вежди
и картите, друже, хвани.
Тук има и чай, и кафе,
две глазки като кадифе,
несретни бродяги безчет
и славният наш табланет.
Ела, вледенен…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.