В ресторанта — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
И тази вечер в ъгъла седиш ти пак,
допиваш чашката вермут;
и пак ме стрелват дръзко, като смъртен враг,
очи от хладен изумруд.
Че в празничния вечно шумен ресторан
пак синкав дим и стъклен звън
изплитат смътно в твоя поглед изтерзан
недосънувания огнен сън.
Че пак оркестъра нашепва „Саломе“,
а ти в безумний си копнеж
раздипляш плахо болките си насаме —
душа си лист по лист четеш.
Очи — от вледенена музика очи,
там търсят своя зъл каприз
и виждат: подвига на Саломе личи
на всеки окървавен лист…
Смутена ставаш и сред синкавия здрач
ти тръгваш бледа кат луна,
и сякаш всяка твоя стъпка рони плач
и тъмни кървави петна.
А зная аз… И пак седя студен, готов
да погреба в мъгли от спирт
едничката безумна, демонска любов
сре…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.