Въз Кадиин връх — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Не е поезия това да се възхищаваш от природата и да зяпаш в мъртвите канари.
Един български критик
Не, има, братя мили, поезия висока
и в чудната природа; да, тя е там навред:
в гората и в полето, в мълвата на потока
и в пиленцето пойно, и в благовонний цвет;
във облаците леки, в летежа на орлите,
във бляска на лазура и в тия планини,
грамади исполински, творенья страховити,
издигнати до бога, вцъвръстени вълни;
и в техний мир дълбоки и езера кристални,
що дремят в небесата; в широкий небосклон,
в стихийното диханье и сили колосални
на тоя мир гранитен, до божий близко трон.
И ти, омаян, слисан пред гледка безконечна,
обръщаш се на арфа, на песен, на крила…
О, има поезия във таз природа вечна…
Нали тъй,…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.