Възход — Пейо Яворов
Теми: класика
Початок
…Наоколо ми кърваво се плиска
море: люлее ме вълна.
И в бездната ту плаче, ту се киска
на злото демон; — глъбина
под мене се тъмней… Море се плиска.
…Това са те, това са те, вълните,
на мътния живот вълни,
обагрени с кръвта ми. Ти в гърдите,
ти най-жестоко ме рани —
и огън-рана зей… Посред вълните.
— Посред вълните морски в шемет мудно
проглеждам аз. Вълшебно грей
зора след бурна нощ. В душата чудно
прониква утрен лъч. Немей
и бездната… Море се плиска мудно.
…Това си ти, това си ти, огряла —
на туй сърце, на тез гърди
изкъпана в кръвта. Ти, кръв проляла,
ти бе в обагрени води,
в най-чистата стихия… Ти, огряла!
…Сияние вълшебно — и слепея.
Ни облак в пламнал небосвод
за миг да те притули. И не смея
пред твоя…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.